Много лесен въпрос. Имах чувството, че знам отговора. Направих опит да го запиша веднага, но не успях. Замислих се. Кое е това, което ни прави хора?
Мисленето. Това, че можем да мислим и разсъждаваме? Не съм убеден.Гле-
дал съм предавания за делфини, косатки и други животни, и те мислят.
Кой знае, може би даже повече от нас и по-добре.Това, че караме коли? Виждал съм циркови животни да карат велосипеди, защо да не ги научат да карат и автомобили?
Изкуството? Да, това е възможен отговор, но пък и други представители на фауната пеят, танцуват и рисуват дори.Любовта? И това не е. Знам много животни, които не сменят партньора си и даже страдат и тъгуват, ако се случи нещастие с единият от тях.
Грижите за децата и възрастните? И това не е присъщо само на нас.
Без да правя качествен, количествен и сравнителен анализ на всичко изброено дотук, така и не усещам, че това, което ни прави хора е сред изброените неща.
Сещам се и за много други, като секс, работа и т.н. но и те не са. Става сложно. Кое, все пак, ни прави хора? Може би предателството, измяната? Тъжно, защо трябва да е нещо негативно, дори не искам да мисля в тази посока. Кое е?
А какво, ако е, макар че се случва крайно рядко, но го има сред нас – да загърбиш личният си интерес, да поставиш проблемите на обществото, на чужди хора, непознати на теб, пред своите? Дори да дадеш живота си, за да спасиш техния. Да не мислиш и да не действаш с цел да си по-добре, по-богат, по-щастлив. А да си спокоен и изпълнен със щастие от това, че си помогнал на другите – чуждите, непознатите. Каквото и да ти струва това. Може ли? Възможно ли е това да е отговорът? Кое ни прави хора?
Ивайло Зартов
Без да правя качествен, количествен и сравнителен анализ на всичко изброено дотук, така и не усещам, че това, което ни прави хора е сред изброените неща.
Сещам се и за много други, като секс, работа и т.н. но и те не са. Става сложно. Кое, все пак, ни прави хора? Може би предателството, измяната? Тъжно, защо трябва да е нещо негативно, дори не искам да мисля в тази посока. Кое е?
А какво, ако е, макар че се случва крайно рядко, но го има сред нас – да загърбиш личният си интерес, да поставиш проблемите на обществото, на чужди хора, непознати на теб, пред своите? Дори да дадеш живота си, за да спасиш техния. Да не мислиш и да не действаш с цел да си по-добре, по-богат, по-щастлив. А да си спокоен и изпълнен със щастие от това, че си помогнал на другите – чуждите, непознатите. Каквото и да ти струва това. Може ли? Възможно ли е това да е отговорът? Кое ни прави хора?
Ивайло Зартов
